Чувството е уникално.... Пътувайки през България не спирам да си повтарям „ Боже, колко си хубава!!!“  Както са казали много преди мен „ Няма толкова хубава страна , но и няма толкова тъп народ.“

И пътуваш ти из тази китна, чудна страна, гледаш тези божествени пейзажи , тези неземни красоти.... и си чупиш колата в поредната дупка по пътя. Ядосваш се, псуваш и какво от това, че „няма такава природа. “Продължаваш да пътуваш.... гледаш природа,  „ах‘‘-каш,  „ох”-каш... и пак чупиш колата. И започваш добре познатия монолог „То на запад е друго, там ... пътищата, хората , инфраструктурата... и т.н.“ Говориш си , мислиш си .... и пак чупиш колата. Проблемът обаче си е в самите нас, не само за пътищата, ами за всичко в тази държава. Всеки знае да говори, да  дава съвети. Всеки знае да дава акъл и най-често по мачове „Това ако бях аз...“. Но ние това много добре си го знаем! Сякаш обаче само си го знаем... Никой нищо не прави, за да може да си караш, да си гледаш пейзажа, без да си чупиш колата. Всеки гледа да прецака другия и като че ли я няма тая човечност един към друг, като че ли сме се озлобили твърде много през последните 50 години.

Гледаме да имаме пари за кафета и цигари, за ядене (колкото там да има ) ... и пак кафета и цигари. Егоизмът в българското общество е отровил и малкото положителни качества, които то притежава.

Първичното ни направи отново варвари, само  дето не печелим битки и не завладяваме територии. Превърна ни в глупци, даващи задните си части на изток или на запад. 

Националното ни самосъзнание го няма.

Но все още ги има тези момчета и момичета, които почитат Ботев и Левски и крещят: “България над всичко.“